Косата ѝ беше кестенява и мека като малък сладък пухкавелко.
Бретона ѝ беше изравнен с останалата част от косата, но обичаше да го фиксира леко по-наляво, за да се "чалва" надясно. Лично тя харесваше косата си много, също така получаваше доста комплименти за нея. Краката ѝ бяха дълги и прекрасно оформени, също като тялото и бюста ѝ. Той не беше нито много голям, нито много малък – тя така си го харесваше и се радваше, че ѝ беше такъв. Лицето ѝ хич не беше топчесто или пък много продълговато, но беше заело перфектната форма, която наистина ѝ отиваше. Тялото ѝ беше наистина секси и изкусително и всички ѝ го повтаряха. Очите и.. те бяха прекрасен сиво-зеленикав цвят. Винаги можеше да се изгубиш в тях. Красивите дълги мигли над тях също допринасяха за визуалния ефект и той винаги се оказваше страшно приятен. Цветът, преобладаващ в гардероба ѝ беше черното и всеки ден обличаше по-тъмни черни дрехи. Дънките, потниците или тениските бяха най-важната част от гардероба ѝ. Ив носеше токчета или кецове, зависеше според случая. Най-често обаче обуваше любимите си черни обувки с ток, които всички около нея харесваха. По очите си слагаше МНОГО черен грим. Черен молив, спирала, понякога очна линия вместо молива.. черни сенки. Очите ѝ наистина бяха черни.
Сурова и безсърдечна. Така я описваха почти всички, които я познаваха освен баща ѝ, който не знаеше нищо за нея и единствената му работа беше да я псува задето се напива и дрогира. Да, познахте! Тя се дрогираше, пушеше, пиеше и правеше всички останали неща, които не бяха нормални за един човешки живот или за младо красиво момиче. Майка ѝ се опитваше да направи всичко възможно, за да я избави от злата участ, която предстоеше, но просто не можеше. Парите за клиника не достигаха, а думите бяха повече от излишни.
Ив беше груба към всички, само не и най-добрите ѝ приятели. Никога не ѝ пука за хората и техните лоши случки - гледа само как да се забавлява и как да спечели повече пари. И сега ще си кажете - как бедно семейство като нейното успяваше да ѝ даде толкова пари? Тя работеше. Работеше по всяко време и всички знаете как спечелваше парите си. Тя се самопродаваше в името на наркотиците. Не споделяше нито цент от парите с родителите си, просто защото и те не споделяха нищо с нея освен подслон, а и си имаха работа. И двамата. Бе груба към всеки, затова не очаквайте много.
1.04.1993Датата на създаването на тази напаст, която изобщо не беше добре дошла в дома си, което ѝ даваше правото само да спи там. Тя внасяше прекалено раздор и се караше с техните too much, точно затова се беше изнесла и бе отишла да учи фотография. Та. Малко сладко, прекрасно бих казала бебче – жизнерадостно – със кестенява косица и прекрасни сиви очи, които те гледаха толкова миличко, че просто не ти оставяха друг шанс освен да се разтопиш. Щастливата майка се казваше Алиша. Бащата? Джон. В този момент те бяха най-щастливото семейство на света, и да, сериозно.
- Идва ли, ма? - попита нетърпеливо Джон, докато слушаше жена си, която отчаяно напъваше и точно в този момент подкрепата му ѝ беше най-нужна, но явно той не смяташе така.
- ИДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! - викна тя с мъка и продължи да пъшка.
„Вдишай, издишай!“ - повтаряше лекаря, а тя го гледаше измъчено и крещеше като луда. Знаете, като по филмите!
И общо взето това беше малък откъз от момента, в който Евънс се бе появила на бял свят и бе дарила щастие на цялата си рода.
Останалото е просто приказка, която не е сигурно дали си заслужава да бъде разказана. Детството ѝ не е било едно от най-цветущите. Пристрастяване към цигарите, допълнителна работа като шивачка и сервитьорка.. Дори понякога служеше на местния стриптийз клуб. С това изкарваше парите за себе си. Част от тях. Семейство Евънс със сигурност не бяха едни от най-богатите там. И тя все пак успяваше да си купува много дрехи и джунджурийки, защото понякога, когато ходеше да замества сервитьорки ѝ даваха бакшиши, които криеше от техните и събираше в една малка касичка. Това бяха допълнителните ѝ пари за допълване на гардероба – както тя ги наричаше.
15.07.2010
- Къде пак 'одиш, ма? - баща ѝ отново крещеше срещу нея. Поне на завършването си не можеше ли да се напие с приятели? Макар и да му беше свикнала, това определено беше преляло чашата.
- Някъде далеч от теб, може би? - отвърна му Ив грубо и хвърли чантата си на земята. Той я изгледа подозрително и се запъти натам. Явно беше решен, че трябва да прерови нещата ѝ. Дали я мислеше за пияна или дрогирана?
- Ти да не си пак дрогирана, ма? - кресна Джон отново и надигна бутилката с джин, която държеше в ръцете си. Пак се беше напил. Не, че не му личеше!
От нейна страна настъпи мълчание. Тя си взе чантата обратно и в следващия момент скърцането от стълбите отново се дочу. Възмутен, „родителят“ отпи още една глътка и отиде в стаята си.
- Жено! Глей' я таз' наща къде 'одила пак! Напивала се е! - кресна той срещу Алиша, която беше дълбоко заспала. - Ста'ай, ма!
Никъде нямаше да намерите човек с неговите обноски. Беше толкова
мил и
грижовен към семейството си, че всеки би им завидял! Къдриците, с които беше закрито прекрасното, запазено и младичко личице на майката изведнъж заподскачаха наоколо, а тя се разбуди.
- Край. Ще я пращам в колеж! Не може вечно да ти търпи твоите напиваници и глупости. Нима си забравил? ДНЕС тя завърши дванайсти клас. - викна раздразнено г-жа Лъвгуд и отново заспа. Мъжът примирено се върна в кухнята и запали една цигара.
30.06.2011
- Най-накрая свобода. Есента отивам в колеж! - въздъхна тя на последния си зает ден и щастливо отпраши към дома. Не искаше да се сбогува с абсолютно никой, защото гимназията ѝ бе писнала прекалено много. Така или иначе приятелите ѝ от там бяха малко. Дори не бяха истински. Само когато ходеше на купони се забавляваше реално – всичкото напиване, танци и марихуана.. Да, познахте, тя беше пушила трева мно-о-ого пъти, дори и по-силни неща. Всъщност това ѝ беше начин на живот.
***
- НАЙ-НАКРА'А Ш' СА МА'АШ! - викна бащата и прегърна дъщеря си. За нейно огромно очудване не я удари или нещо такова, но с думите си направи нещо подобно.
- Д-да.. Колко яко! Наистина се радвам! - тя се опита да спази добрия тон, колкото и трудно да беше. Също така се опита да се престори, че ѝ харесва да е в неговата компания. Запали една цигара и излезе на балкона. Първата ѝ работа бе да се огледа на всички страни из перфектния град. Замечта се.. искаше да е в една от онези висо-о-оки сгради, в които живееха богаташите. Или замъци? Нее. На всичко това с принцесите тя гледаше с надсмешка. Скоро най-накрая щеше да се откъсне от родителите си и да заживее самостоятелно. Това я плашеше до някаква степен, понеже тя си беше доста безотговорно момиче, но все някак щеше да скрепи двата края. Вярно беше, че имаше много работа през дните, а сега заради колежа може би нямаше да успява да я върши всичката, следователно парите нямаше да извират. Но все някак щеше да се справи!
пп; само за инфо, не са я приели в колежа и сега единственото, което има е работата хд
Вто Яну 03, 2012 3:03 pm by 
